Климатичните промени, научните изследвания и политическото влияние

Климатичните промени вече са факт и вече става ясно, че е нужна промяна в поведението ни, що се касае до добива на ресурси и изхвърлянето на отпадъци в околната среда. За това как именно трябва да стане тази промяна има различни мнения и различни лобистски групи настояват това да стане по най-изгодния начин за тях начин.

Това е една от причините 250 учени, всички членове на Американската национална академия на науките, да призоват, в отворено писмо, широката общественост и политиците да обърнат внимание на „причините за климатичните промени, сред които е безконтролното използване на фосилни горива“ и да прекратят „Характерните за ерата на маккартизма заплахи към учените, от страна на политици, търсещи оправдание за собственото си бездействие“. Изборът за нас е ясен: „Пред обществото има две възможности: или да си зарови главата в пясъка, игнорирайки научните факти и надявайки се на късмета си, или да действа бързо, в интерес на всички, за да намали по бърз и ефикасен начин заплахата от глобалното затопляне“.

Компаниите, финансиращи противници на идеята, че глобалното затопляне носи опасност, са в центъра на доклад на Грийнпийс, обвиняващ компаниите, че преследват единствено финансовия си интерес. Компании като Koch Industries, които имат голям дял в добива, преработката и продажбата на фосилни горива, финансират изследвания, дезинформиращи обществото за възможностите на възобновяемите енергийни източници, казват от Грийнпийс.

В същото време, учени, изследващи климатичните промени, се събраха в Кембридж, за да отбележат 25 години от откриването на озоновата дупка. Припомняме, че озонът, който се намира в стратосферата, е силно нестабилен и бива лесно разрушен, особено когато в озоновия слой се вкарват други газове. Особено опасни са хлорофлуоровъглеродите (CFC), които не са (или са слабо) разтворими във вода, т.е. могат да останат десетилетия в горната атмосфера (ако бяха разтворими във вода, биха били върнати на Земята с валежите). Спирането на производството на CFC газовете е договорено с Монреалския протокол за защита на озоновия слой, който се превръща в първото споразумение в рамките на ООН, подписано от всички държави по света, и благодарение на който производството на CFC газове е спряно. „Ако бяхме запазили темповете на увеличаване на изхвърлянето на CFC газове, озоновата дупка сега щеше да е покрила цялата планета“, казва Пол Нюман от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА. Към днешна дата изглежда вероятно, през 2080 г., нивата на озон в атмосферата да се върнат към стойностите си от 1950 г.

Но може ли опитът от относителното справяне с проблема с изтъняването на озоновия слой да се използва в борбата с глобалното затопляне? Двете екологични битки имат много малко общо помежду си, според Джонатан Шанклин от Британския антарктически обзор, който е и един от откривателите на озоновата дупка. „Някои от ужасните последствия от озоновата дупка, като получаването на рак на кожата и катаракти, бяха ясни на хората. Последвията за здравето на хората от глобалното затопляне не са толкова интуитивно ясни. А и химическата индустрия бързо откри заместители на CFC газовете, което позволи на правителствата да ги заменят, без да променят живота на хората“. И именно там е разликата с борбата срещу глобалното затопляне, казва Шанклин, който споделя възгледите си пред National Georgraphic: „Всички възможни решения на проблема [с глобалното затопляне], като използването на алтернативни източници и намаляването на потреблението на енергия, ще доведат но нови икономически и геополитически норми, което не беше случая със заменянето на CFC газовете“.

За подценяването на опасността за здравето ни от замърсяването на околната среда алармира и доклад на Борда на Националната ракова програма на САЩ до американския президент Барак Обама. Авторите на доклада обръщат внимание на отделянето на канцерогенни вещества при човешките дейности, замърсяващи околната среда, някои от които сред причините за глобалното затопляне. Като примери за такива вещества се посочват бензенът, в изгорелите автомобилни газове; арсен във водните тела; хром в почвата, изхвърлен от металообравотващата индустрия; формалдехид в кухненските почистващи препарати; бисфенол А в пластмасовите и метални опакови за храни; тетрахлороетилен, използван в химическото чистене и текстилната промишленост въобще; и др. За борбата с онкологичните болести в САЩ отиват милиарди долари, които могат да бъдат спестени, ако канцерогенните вещества не се изхвърлят в околната среда, заключават авторите на доклада.

След като политиците се опитват да влияят на учените, не е ли време учените да започнат да правят политика? На това мнение е Майкъл Брукс, кандидат за депутат на последните парламентарни избори във Великобритания от Научната партия (чието участие на изборите беше експеримент по демокрация) и автор в New Scientist. Той критикува астронома Мартин Рийс, президент на Кралското научно дружество, по повод изказването на Рийс, че учените трябва да информират и съветват политиците, но да не са на първа линия при взимането на решения. В първата от годишните лекции (Reith lectures) на президента на Royal Society по BBC, Рийс изказва подкрепата си за идеята на американския президент Обама към правителството да има научен борд, които правителството да слуша, независимо от това дали това е политически удобно или не. „Всъщност, най-вече когато това е неудобно“, казва Рийс; това, според Брукс е много повече от даване на научното мнение по въпроса.

Ентусиастите на тема свободен софтуер предлагат решение в техния дух за разпространяването на опазващи околната среда технологии. Те трябва, казват те, да са свободни технологии, така че всеки индустриален производител да има интерес да ги внедри в производството си. Тези технологии могат да се разпространяват на принципа на вече съществуващите open-source хардуерни платформи като Arduino. Обществото Homecamp вече предлага множество свободни хардуерни решения за дома, позволяващи намаляването на потреблението на електроенергия. Разходите за добиване на „екологично чиста“ енергия са значителни. Неочаквано, на първо място по екоенергийни разходи се нарежда Китай, с $34.6 млрд., а САЩ на второ с едва $18.6 млрд.

Въпреки силната необходимост от възобновяеми енергийни източници, такива не трябва да бъдат строени на всяка цена, предупреждава Ханс ван Харен от Нидерландския кралски морски институт, който дава пример с проектите за електроцентрали, използващи енергията на приливите и отливите. Общата мощност на приливните вълни, предизвикани от Луната и Слънцето е 3.5 теравата, което макар и да звучи впечатляващо, е една 20% от световната сметка за електричество. Но това включва цялата енергия на приливните вълни, много от която е в открития океан, и където скоростта на приливните вълни е много ниска: около 0.1 m/s, при положение, че са нужни най-малко 1.2 m/s. Подходящи за извличането на енергията на приливните вълни са само плитките морета в покрайнините на океаните, а на Земята има не повече от 20 такива места. Всички те са с богата флора и фауна, което ги изключва като места за строеж на такива електроцентрали, понеже турбините биха унижощили 80% от рибата, която преминава през тях; отделно, промяната в теченията ще промени ходът на плактона, което безвъзвратно ще промени екологията на района. За поправянето на една екологична катастрофа не бива да създаваме друга, заключава ван Харен.

Сред добрите новини от последно време е намерението да бъде увеличен бюджетът на НАСА за изследване на климатичните промени. В допълнение към сега използваните за тази цел средства ще бъдат добавени нови $2.4 млрд. до 2015, които ще бъдат използвани за изстрелването на 10 нови мисии. Новите научни инструменти ще следят температурата на океаните, големината на ледената покривка, дебелината на озоновия слой, както и важния проблем за емисиите на въглероден диоксид при различните човешки дейности. Тази промяна на философията в целите на космическата агенция е отражение на ангажиментите, поети от Барак Обама по време на предизборната му кампания.

Големината и топенето на ледената покривка на Земята и сега се следят от космическите агенции. Наскоро публикувани изследвания на площта и дебелината на ледената покривка на Северния полюс, на базата на данни на спътника AMSR-E (Advanced Microwave Scanning Radiometer — Earth Observing System) на НАСА показва, че тенденцията е скоро Северният ледовит океан да е течен през лятото (за Северното полукълбо). Учените са изследвали кои части на Арктика са покрити с едногодишен, двугодишен и многогодишен лед. Именно количествата многогодишен лед рязко спадат, което и разкрива тревожната тенденция. Топенето на Арктика всъщност е самоусилващ се процес: белият лед отразява по-голямата част от слънчевата топлина. Ако ледът се разтопи, на негово място идва водата, която поглъща слънчевата топлина, което води до допълнително покачване на температурата на района, което води до разстопяване и на останалия лед. А температурните промени в един район на планетата бързо се предават на друг, чрез океанските течения. Пример за това, този път в южното полукълбо, е наскоро открито мощно течение, което пренася вода на север от Антарктида. Така всяка промяна на температурата на Антарктида оказва влияние на цялата планета.

В наблюдаването на ледената покривка се включва и Европейската космическа агенция (ESA), която неотдавна изстреля спътникът CryoSat-2, част от програмата „Живата планета“ на ESA.

Макар и изтъняването на озоновия слой да ни показа колко бързо може да се промени планетата ни в резултат от нашите действия, събитие от последния месец показаха колко всъщност сме зависими от природата на още по-малки времеви мащаби. Вече ви разказахме за изригването на Ейяфятлайокутл,което, както казва Моли Като от The Ecologist, показа на доколко крехки основи се крепи икономиката ни. Същевременно, Ейяфятлайокутл изригна за втори път, а облакът този път отиде над Атлантическия океан, предизвиквайки отменяне на полети само към Ирландия, Великобритания и Испания. На активна планета като Земята не можем да избягаме от вулканичния прах. Вулканичната активност е доста по-универсално явление, припомнят от ESA, както е видимо на показани от тях изображения от Марс.

Това беше кратък обзор на дебатите и новостите, свързани с глобалното затопляне. Профизика ще продължи да ви информира за научната гледна точка по въпроса. Ако ви липсва вдъхновение за това как да мотивирате другите да опазват околната среда, можете да погледнете тези видеота.