Изригването на Ейяфятляйокутл

За пореден път, Исландия се оказа в центъра на полезрението на европейските медии. Изригването на вулкана Ейяфятляйокутл и последвалото пълно затваряне на европейското въздушно пространство причини авиационен хаос, най-големият след 11 септември 2001, според говорител на британските авиационни власти. В пика на периода, в който европейското небе беше затворено, авиокомпаниите губеха по над $200 млн. на ден. Пепелта от вулкана съдържа малки парченца стъкла и пулверизирани скали, които могат да повредят самолетните двигатели. Досега конструкторите на самолети не бяха обръщали голямо внимание на ефекта от навлизането на вулканична пепел в двигателите на самолетите им, което обуслови и множеството дебати за целесъобразността на спирането на полетите, но от Eurocontrol заявяват, че безопасността на пътниците е била поставена пред икономическите щети за авиокомпаниите и националните икономики. През 1982, самолет Джъмбо Джет на British Airways губи всичките си двигатели след като навлиза в облак вулканична пепел, изхвърлена от вулкан в Индонезия. За щастие, след 8000m свободно падане, двигателите на самолета се включват отново и самолетът се приземява успешно.

Със следенето на движението на пепелта от вулканичния облак се занимава специален комитет в британската метеорологична служба MetOffice. Според някои критици, техният модел, създаден за да предвижда разпространението в атмосферата на частици, изхвърлени при ядрена авария, е надценил опасността от вулканичния облак. Но разпространението на вулканичната пепел е станало в съответствие с теоретичния модел, казва Дерик Риял от MetOffice, отговаряйки на критиките, идващи от авиокомпаниите.

Проблемът е, че не знаем какво количество вулканична пепел е опасно за самолетните двигатели, допълва Фред Прата от Норвежкия институт за изследване на атмосферата край Осло, Норвегия. В статия в Nature от 1991 Прата представя изобретен от него детектор на вулканичен прах, който той препоръчва да се монтира на борда на самолетите.

Спирането на полетите е било правилното решение и според Улрих Шуман, директор на Института по Атмосферна физика на Германския Аерокосмически Център край Мюнхен, който се базира на проби, взети от полет с научна цел, извършен на 19 април във въздушните пространства на Германия и Нидерландия. Двигателите на самолети F16 на НАТО и финландски F18 са претърпели повреди след преминаване през вулканичната пепел.

Всъщност е по-правилно да се говори за вулкана Ейяфятла, който се намира под ледника Ейяфятлайокутл, но по метонимия така се нарича и вулканът. Името на ледника е съставено от три думи: eyja-остров, fjalla-планина и jökull-ледник. Динамиката на ледника, който затиска вулкана, е от особена важност за разбирането на изригванията. Логично, учени си задават въпроса как глобалното затопляне, причиняващо топенето на ледниците, косвено ще повлияе на изригванията. Фрейщайн Зигмуднсон от Исландския университет и Каролина Пали от Университета в Лийдс, Англия, смятат, че топенето на ледници ще предизвика земетресения и вулканични изригвания не само в Исландия, но и в Антарктида, Аляска и Патагония. Учените припомнят, че краят на последната ледникова епоха преди 10 000 години е бил белязан от множество вулканични изригвания. „Ако премахнете товар от повърхността, това неизбежно ще повлияе на магмообразуващите процеси в дълбочина“, допълва Пали. Тревожната тенденция е налице: 10% от най-големия исландски ледник, Вахтнайокутл, са се разтопили от 1890, и освободената от товара повърхност се повдига с 25mm на година.

Да се приготвим за десетилетия „вулканични новини“ специално от Исландия ни съветва Торвалдур Тордарсон, експерт по исландски вулкани от Университета в Единбург. „Вулканичната дейност се активизира на периоди от 50 до 80 години. Увеличаването на активността през последните 10 години показва, че може би навлизаме във фаза с повече изригвания“. Периодичността може да е предизвиката от импулси от магма, идващи от мантията. Подобни периодичности е открил и Гудрун Ларсен от Исландския университет в Рейкявик, базирайки се на данни за изригванията на вулканите през последните 800 години. Според него, през активния период от 40 години, се наблюдават между 6 и 11 изригвания, и не повече от 3 през нискоактивния период. Това се отнася за повечето исландски вулкани, сред които и Гримсвьотн и Бардарбунга, които се намират под Вахтнайокутл. Тордарсон и екипът му смятат, че предстоящият период на висока активност ще продължи 60 години, като пикът ще дойде между 2030 и 2040.

Разгоря се и дискусия за ефекта за климата от изригването на Ейяфятлайокутл. Със сигурност изригването на вулкана няма да спомогне съществено в борбата за глобалното затопляне, за разлика от изригването на Пинатубо през 1991. Тогава, голямо количество сулфати са били изхвърлени във високата атмосфера и са обикаляли Земята в продължение на година. Количеството сулфати, изхвърлени от Ейяфятлайокутл е значително по-малко. Все пак, Ейяфятлайокутл стана първият CO2-отрицателен вулкан: извърленият въглероден диоксид е с 50 000 тона по-малко от въглеродния диоксид, който щеше да бъде изхвърлен, ако полетите бяха продължили.

Не за пръв път в европейската история изригването на исландски вулкан се е оказвал от общоевропейско значение. Изригването на Лаки, през 1783, е причинило хаос от САЩ до Египет. Мъглата, причинена от вулканичния облак, е унищожила реколти, убила е добитък и е закотвила корабите в пристанищата. В статия в Гардиън, Грег Нийл, основател на BBC History Magazine, напомня, че една от причините за Френската революция през 1789 е именно гладът, отчасти причинен от вулкана, залял страната.

Това беше сбит обзор на дебатите, свързани с изригването на вулкана и неговите последствия. При ново развитие на действията, Профизика ще продължи да ви информира за научната гледна точка.

Изображение на вулканичния прах в атмосферата към 7 май 2010, изхвърлен от вулкана Ейяфятлайокутл. Щракнете върху изображението за версия с по-голяма резолюция. NASA image courtesy Jeff Schmaltz, MODIS Rapid Response Team at NASA GSFC. Caption by Holli Riebeek.