Агентите на ДС - начело на БАН!
Изпратено от Камен Козарев на 9 февруари, 2010 - 16:33.
Сигурно не е изненада за повечето от вас, че след като комисията по досиетата огласи днес резултатите от проверката си в Българската академия на нАуките (БАН) за сътрудници на бившата държавна сигурност (ДС), само сред отговорните постове в тази организация (348 души) лъснаха 44 бивши агенти и сътрудници. Интересното е, това представлява най-високият процент от всички проверени държавни институции досега, над 10% от проверените! Статия по повода можете да намерите на http://tinyurl.com/yaofbj9
По-долу ви представям само кадрите на ДС, които са на отговорни постове в институти свързани с физика, по азбучен ред (*препечатани от dnevnik.bg). Прави впечатление присъствието на Христо Нанев (1938), директор на Института по физикохимия, и Цветан Дачев (1949), директор на Института по слънчево-земни въздействия.
Велин Николов (1946), зам.-директор на Института по обща и неорганична химия - агент Митев на Четвърто управление (икономическото) на ДС от 1987 г.
Венко Бешков (1946), директор на Института по инженерна химия - секретен сътрудник Хаджията на Първо главно управление (разузнаването, ПГУ) на ДС от 1981 г.
Димчо Солаков (1954), зам.-директор на Геофизичния институт - секретен сътрудник Диен на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ) на БНА от 1982 г.
Евгени Миланов (1945), зам.-директор на Института по хидро и аеродинамика - Варна - агент Филип на Окръжно управление (ОУ) на МВР - Варна по линия на ДС от 1984 г.
Иван Хавезов (1941), член на Управителния съвет на БАН, работещ в Института по обща и неорганична химия - секретен сътрудник Химик на ПГУ от 1969 г.
Йордан Петров (1946), зам.-директор на Института по биофизика - агент Иван на Шесто управление на ДС от 1988 г.
Кольо Троев (1944), директор на института по полимери - секретен сътрудник Чипев на НТР в ПГУ от 1983 г.
Костадин Йосифов (1943), директор на Института по хидро и аеродинамика - Варна - секретен сътрудник Омуртаг на РУ на ГЩ от 1972 г.
Лъчезар Петров (1939), директор на Института по катализ - секретен сътрудник Климент на ПГУ от 1971 г.
Румен Каканаков (1945), директор на Централната лаборатория по приложна физика - Пловдив - агент на ОУ на МВР - Пловдив по линия на ДС и секретен сътрудник на НТР в ПГУ съответно от 1987 г. и 1989 г.
Стайчо Колев (1948), научен секретар на Националния институт по метрология и хидрология - агент Стоян на Четвърто управление (икономическото) на ДС от 1988 г.
Стефан Андреев (1942), зам.-директор на Института по физика на твърдото тяло - агент, осведомител, секретен сътрудник Асенов на ВГУ, ПГУ и Четвърто управление на ДС от 1968 г.
Христо Нанев (1938), директор на Института по физикохимия - секретен сътрудник Казански на ПГУ от 1968 г.
Цветан Дачев (1949), директор на Института по слънчево-земни въздействия - секретен сътрудник Първанов на НТР в ПГУ от 1980 г.
- Блог на Камен Козарев
- Влезте или се регистрирайте за да изпращате коментари
годинките и личностните коментари
Освен че се присъединявам към мнението на Камен, бих искал да те помоля, за последен път, да не коментираш личността на автора на съдържанието, а написаното. Това на колко „годинки“ е и какъв е няма отношение към изразеното мнение. Каквото авторът е искал да напише го е написал, ако е искал да се коментира личността му е щял да даде личните си данни. Да се правят мъгляви догадки за личността, на базата на това е написано, е нерационално и почти винаги води до грешни изводи; а да се правят коментари на базата на тези догадки е неетично.
Re: Явно си на
Такаа, господин Петров. Хайде кажете ми, понеже съм на малко годинки, как да различавам "най-кадърната част от интелигенцията" от хрантутниците на партията - шуреите и баджанаците?
Понеже явно според научните им постижения е трудно да ги различи човек - всичките са един дол дренки.
Това, което мога да заключа, е, че БАН изостава на около 20 години от останалите институции, свързани с държавата, ако все още шефовете на институтите (повечето от които не се славят с производителността си на научна добавена стойност) са членове на ДС. Ако тогава е било задължително, сега не е, даже напротив.
Вашето мнение дава хубаво обяснение за присъствието на бивши кадри на ДС в БАН, но не променя факта, че нужда от рестартиране има. Няма да коментирам теорията ви на конспирацията свързана с имотите на БАН.
Явно си на
Явно си на много малко годинки и всеки може да те заблуждава ,както си иска.
На кратко :Всички ръководни кадри в държавни организации и институти бяха партийни членове ,а директорите и заместниците им бяха длъжни да са агенти на ДС.
Интересно защо ударът е насочен към БАН?- това е заради имотите им
!
Като се обезглави БАН по- лесно ще се приватизира всичко негово ,което е ценно.Над 90% отпнашенските милионери са бивши ченгета.Какво да се прави ,като партията привличаше по този начин, най- кадърната част от интелигенцията-независимо дали заради това ,че хората са майстори в науката или доносничеството.
агентите
Интересно е да видим каква ще е реакцията им. Очаквам никаква. Само биха се поиздигнали малко в очите на обществото тези, които се откажат от ръководните си постове.