LHC е готов за работа

Големият адронен колайдер (LHC) е най-мащабният научен и инженерен проект, осъществяван някога. Ускорителят на елементарни частици на Европейския център за ядрени изследвания (CERN) е построен с целта да изведе пред експерименталната наука до непознати аспекти от многообразния свят на частиците, по-малки от атомното ядро.

Проектът цели също така да потвърди или отхвърли сегашния модел за градивните частици на материята: Стандартния модел, който описва материята като изградена от 12 елементарни частици. Сред очакванията за работата на ускорителя са откриването на Бозона на Хигс, частица, чието съществуване следва от стандартния модел, която „придава“ маса на другите частици. Възможно е и LHC да даде директни доказателства за съществуването на суперсиметрични частици: според суперсиметричните теории, всяка елементарна частица трябва да има суперсиметричен еквивалент.

Самият ускорител представлява кръгов тунел с обиколка 27 km, разположен на границата между Швейцария и Франция, в който се произвеждат сблъсъци между снопове от протони (водородни ядра). Водородните ядра биват първо ускорени в по-малък ускорител и след това е „подават” на големия, който, с помощта на мощни магнити ги придвижва в тунела. На три места в тунела са построени детектори, в които именно стават сблъсъците между насочени един срещу друг снопове. При сблъсъка помежду си сноповете губят енергия, която се превръща в нови частици. Именно по този начин са открити немалко частици (в по-малки ускорители), а от LHC се очаква да ускори протонни снопове до недостигани по-рано енергии, което, на теория, ще позволи да се наблюдават нови частици.

Първите снопове бяха пуснати в LHC на 10 септември 2008, но на 19 септември част от магнитите излязоха от строя, което принуди CERN да започне техния спешен ремонт. За да стане това възможно, температурата на ускорителя беше покачена от работната 1.9K (-271°C) до стайна температура, което да позволи човешка намеса. Магнитите бяха ремонтирани и на 23 октомври 2009 CERN съобщи, на страницата си в twitter, че температурата на ускорителя отново е сведена до 1.9K и се очаква ускорителят да заработи отново. Преди това ще бъдат проведени подробни тестове, като работата на магнитите ще бъде тествана без да се пускат снопове в ускорителя. Очаква се до 5 седмици той да достигне максимална мощност от 450 GeV, и веднага щом ускорителят започне да работи с два снопа ще започнат и сблъсъци между снопове. Първите научни резултати се очакват през 2010.