Обзор на астрономическите новини за юли-август

Астрономи направиха снимка на Бетелгейзе с висока разделителна способност

След наблюдения с Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили, астрономите вече знаят много повече за формата на гигантската звезда Бетелгейзе (втората по яркост в съзвездието Орион). Освен самата звезда, учените са наблюдавали и огромно изхвърляне на газ от звездата, което може да се окаже характерно за звезди в краен еволюционен стадий. Самата Бетелгейзе е в такъв стадий - тя е червен гигант - и може да избухне в следващите няколко хиляди години. При това, звездата ще бъде видима посред бял ден, а блясъкът ù ще е съпоставим с този на Луната. Последният факт не попречи на астролозите отново да се опитат да манипулират обществото в типичния за тях неграмотен стил.

За повече информация виж:
http://www.eso.org/public/outreach/press-rel/pr-2009/pr-27-09.html
http://apod.nasa.gov/apod/ap090805.html

Хъбъл наблюдава вероятно петно от удар на малък астероид с Юпитер

Освен известното си Голямо червено петно, Юпитер има и други, по-малки. Но наскоро, астрономът-любител Антъни Уесли (Anthony Wesley) наблюдава новообразувано черно петно на Юпитер с големината на Тихия океан. Спешно астрономите започват наблюдения на новото петно с космическия телескоп Хъбъл, които показват удивителни прилики с петното, образувано от кометата Шумейкър-Леви 9, която преди 15 години се сблъска с Юпитер. Силата на експлозията, предизвикала това явление, е няколко пъти тази на Тунгуския метеорит, ударил Земята пред 1908.

За повече информация виж:
http://www.esa.int/esaCP/SEMY3AE3GXF_index_0.html

Мистериите с метана на Марс
Наличието на метан (което е известно от 2004г.) на Марс е от голямо значение за планетата: това означава, че тя е или биологично, или геологично активна (като и едно или двете от тези твърдения може да са били верни в миналото). Откритият през 2004 метан обаче, се оказа, изчезна много по-бързо от очакваното: през 2006 метан вече не бе наблюдаван, при все че учените оценяваха времето, за което метанът трябва да се задържи в атмосферата на 300 години. Всичко това показва, че очевидно нещо странно се случва на Марс. Една от възможните хипотези за това как метанът изчезва с такава скорост е за това, че има на повърхността на Марс има запаси от водороден пероксид (както подсказват резултатите от мисиите Викинг през 70-те години на XX век), който унищожава метана. Това обаче означава, че повърхността на Марс трябва да е враждебна към бактерии, което сериозно намалява възможността за намиране на примитивни форми на живот там. При всички положения, обясняването на мистерията с метана е от особена важност за съвременната планетология.

За повече информация виж:
http://www.esa.int/esaCP/SEMB9OE3GXF_index_0.html

40 години от стъпването на човек на Луната
„Една малка стъпка за човека, но един гигантски скок за човечеството“ - кацането на човек на Луната се е превърнало в нарицателно за голям успех. С право Американската космическа агенция може да отпразнува подобаващо 40-тата годишнина от 20 юли 1969. Тогава за пръв път хора стъпват на друго космическо тяло и после донасят геологични проби от него. За осъществяването на мисията Аполо са били необходими невероятни усилия - предизвикателството, което такава мисия отправя към човечеството, ни кара да произвеждаме нови технологии, да разбираме светът около нас и да преосмисляме възможностите си. Все неща, които не само задоволяват нашето любопитство, но и ни помагат да живеем по-добре тук, на Земята.

За 40-тата годишнина от събитието НАСА има специален сайт:
http://www.nasa.gov/mission_pages/apollo/40th/index.html