Чудиш се дали да следваш Физика?! (Прагматичен поглед)

Предупреждение: Целта на този блог-запис е по-скоро да ви информира, отколкото да ви мотивира да следвате физика. Всичко, което можете да прочетете в блог-секцията на Профизика, е само и единствено мнение на съответния автор.

Завършваш гимназия. Ставаш студент. Отиваш на първия си студентски купон и там една девойка те пита: „Какво следваш?” Ти отговаряш гордо „Физика!” Девойката преглъща на сухо, поклаща глава и без да те погледне в очите изломотва едно глухо „Съжалявам ...” Преглътваш обидата и чакаш десетина години преди да решиш да споделиш това преживяване с бъдещи студенти …

Вие се замисляте да учите физика, а мама и тате планират да ви правят хотелиер? или банкер може би? а защо не и директор? Как да убедите вашите родители (пък и себе си), че има смисъл да следвате физика? ... За родителите ви — не знам. Те са си ваши родители — трябва да се оправите сами с тях. И все пак мога да ви замеря с малко факти, които вие да подемете и да замерите родителите си с тях.

Да започнем с това: Не забравяйте, че (де юре) Профизика не отговаря за наранявания получени в следствие на неправилната употреба на вашия стол, така че (де факто) не падайте от него след прочитане на по-долното.

Поемете дъх.

Факт номер 1: Според Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България (НКПД) подготвена от Министерството на труда и социалната политика, и разработена съобразно „образователното и квалификационното ниво” на длъжностите, както и на „вида на изпълняваната работа”, най-високо квалифицираните професии в България, след тази на президента, политиците, и директорите, са длъжностите в група Физик/Астроном (НКПД: клас 2, Подклас 2.1, Единична група 2.111). http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=69

Издишайте.

…

Ако този Факт не сломи съпротивата на вашите родители, можете да се върнете на този блог и да дочетете останалото. Пък току виж помогнало, както за тяхното, така и за вашето решение.

Какво е физиката и какво прави физикът?

Надявам се тази статия да изостри любопитството ви към физиката:

http://profizika.org/main/introduction

За повече информация се обърнете към:

1. Вашия учител по физика;

2. Школите по физика, ако такива се провеждат във вашето училище, в съседното училище, в училището в съседния град. Измежду школите в България по физика, най-известна е Школата (http://www.shkolata.org/) на Тео (http://e-vestnik.bg/4921) в Казанлък, подготвила най-големия брой златни медалисти от Международни Олимпиади по Физика. В Школата редовно взимат участие деца от цяла България. На сайта на Школата можете да намерите сборници по физика; както и информация как да се свържете с Тео, за да участвате в Школата. Други сериозни школи, които нямат такъв междуградски характер, но вероятно биха допуснали ученици от други училища и/или градове, са школите, които се провеждат в много Математически гимназии из страната. Сред тях изпъкват изключително силно тези от Плевен и София. Но несъмнено и други ентузиазирани учители водят подобни занимания, кои по-потайно, кои по-открито. Ние от екип Профизика и нейните читатели ще се радваме да научим за тях. Споделете във форума ако имате повече информация за други школи по физика и/или астрономия и как желаещите да участват могат да се свържат с техните организатори!

3. Местните и Национални Астрономически Обсерватории (http://observatories.hit.bg/), където много български физици и астрономи са започнали образованието си по физика. Астрономическите Обсерватории в България редовно провеждат занятия с ученици на най-различни нива. Занятията включват лекции, упражения, астрономични наблюдения, кръжоци, курсове подготвящи участници в Националната и Международната Олимпиада по Астрономия (http://astro-olymp.org/) и др. Освен това, всяка година в НАОП „Николай Коперник” - Варна се провежда младежка Национална Конференция по Астрономия (http://astro-varna.com/conference/main.php?cmd=album), където млади астрономи от средните училища от цяла България изнасят доклади за своята дейност. В допълнение, всяка година в местността „Бели Брези” в Родопите, се провежда Националната Лятна Лагер-Школа по Астрономия и Астрофизика. За повече информация за школата тази година, вижте http://profizika.org/main/node/67.

4. Форумът на „Профизика”: Питайте, ние ще отговорим!

Малко история от началото на хилядолетието

Из редовете на всеки випуск завършващ средно образование се носят слухове за тази или онази специалност в Университета — това мъгляво място, за което много са слушали, но никой всъщност не знае какво точно представлява. По 'мое време' за специалност Физика се 'знаеше', че там момчетата записват, за да отбият казармата, а момичетата — за да се махнат от вкъщи. Веднъж влезли, тези 'нехранимайковци' ги отделят на специално място в Студентски град (за тези отишли да следват в СУ) под кодовото име „42-ри блок”, едва прокопсват до втори курс, стават пияници и намират смъртта си млади (виж по-горното „Съжалявам ...”).

Напук на тези легенди, взех та записах Физика.

Открих, че има нещо вярно в легендата по-горе: Имаше не един пример за студенти (някои от тях на по 28 години), които следваха горния шаблон. Разбира се, такива чудни гледки се мъдреха из коридорите и на други факултети. Но проблемът с Историята е че тя с голямо задоволство помни крайно негативните примери. Голяма част от бъдещите физици всъщност бяха (някои от тях все още са) млади идеалисти, които учеха усърдно по време на сесии (някои успешно, други — не), и които се мъчеха да оцелеят през семестъра на оскъдната надница изпращана от родители, станали морски свинчета в ръцете на малоумни политици ...

И тук идва първият урок за днес: Ако искате да се занимавате с физика след университета, то има огромен шанс да се наложи да си стегнете куфарите от сега. При мен това се случи преди началото на втори курс, а други бяха споходени от този синдром към края на докторантурата си. Въпреки това, това болестно състояние е присъщо основно на хората, които са заслепени от красотата на физиката и решават да я превърнат в професия.

Но нека предположим, че не бихте се подвуумили да напуснете България (За тези, които искат все пак да останат в България, вижте по-долу.), я за да гоните база за научните си похождения, я за уважение (недвусмислено липсващо в България към физиците извън документите на министерствата), я за пари.

Има ли шанс за млади българи-физици по света? Отговорът е недвусмислено: ДА! На сайта, който показва кой къде е заел нова позиция по астрофизика из с. Америка и Европа за последната година (http://cdm.berkeley.edu/doku.php?id=astrophysicsjobs, данни изтеглени на 28 март 2009) се вижда, че от около 250 новозапълнени позиции, 4 от тях (един от тях всъщност не се е появил още в списъка) са на българи, като двама от тях — български астрономи, завършили физика в България. Този процент е 10 пъти по-голям, отколкото е населението на България отнесено към основните играчи в научната сцена: Европа, с. Америка, Индокитай и Япония! Но не е ли 250 човека на година твърде малко? И да, и не. "Не", защото това е статистика само за един дял от физиката, при това едва половината от конкурсите за тази година са минали. Освен това световната криза доведе до масово спиране на предлагането на нови позиции по физика за тази година, т.е. това число не е типична гледка. И „да”, защото все пак това число покрива голяма част от „западния” свят, т.е. борбата за всяка позиция е много ожесточена. И сега може би започвате да се чудите: Ами ако не мога да продължа да се занимавам с физика като завърша, какви ще ги диря? Четете по-нататък.

Какво правят дипломираните физици в развитите страни?

[Цифрите по-долу са за САЩ, за които информацията се оказа най-лесно достъпна. В Европа ситуацията е сходна.]

Невероятно разнообразие от частни компании плетат километрични лиги пред вратите на университетите в очакване на новозавършили физици (или БУЗ-ове: младежи Бедни, Умни и с дълбоко желание да Забогатеят, http://www.nytimes.com/2009/03/10/science/10quant.html). Защо ли? Защото физикът в развитият свят е универсална машина за пари. Физикът е научен да прави модели и приближения към света, който го заобикаля — способност, която веднага намира приложение във финансовия сектор. Физикът знае как работи светът около него, което го прави неповторим във всяка инженерна област. Физикът е научен да мисли, затова от него става избираем политик (като пример: Ангела Меркел е доктор по физика). Физикът (не туризмът! не моловете! не чалгата!) създава новите технологии по света, което му печели уважение в развития свят.

Над 70% от хората с бакалавърска диплома по физика постъпват в най-добре платените професионални сектори (по лесно обясними причини без тези на съдебната система и медицината, като изключвам медицинската физика): бизнес, финанси, образование, информационни технологии, и в сектора на изследванията и технологичното развитие (http://physicsworld.com/cws/article/print/31255/1/PWnex2_10-07). Според системата на оценяване в САЩ, това включва практически всички завършили със средна диплома над еквивалента на Добър, 3.50.

Ако решите да останете физик след като завършите, трябва да бъдете предупредени, че физиците/астрономите имат професия, която е в топ 10 средно най-добре заплатени професии в САЩ (http://www.resumagic.com/hpj_grad.html) със заплата от средно $47/час (http://www.bls.gov/oes/current/oes192011.htm,
http://www.bls.gov/oes/current/oes192012.htm). Това включва физици и астрономи работещи в университети, агенции, частни институти и пр. Ако ли пък решите да станете професор по физика (средно може би най-добре заплатената реализация за един физик в САЩ) и успеете (едно голямо АКО, виж по-долу) ви очаква следното: 75% от професорите по физика получават базова заплата над $34/час; 50% над $52/час; 25% -- над $72/час (http://swz.salary.com). По 8 часа на ден, по 5 дни в седмицата, плюс осигуровки и бонуси ...

Но както е казал народът: Пътят до лудницата и професорския стол е осеян с отличници.

Професионалната физика е къртовски труд. Повечето студенти (~90%, http://physicsworld.com/cws/article/print/31255/1/PWnex2_10-07) не намират достатъчно голям стимул и след взимане на бакалавърска диплома се отказват от физиката, за да търсят другаде добре платена надеждна работа. За много от останалите, които продължават да следват докторантура, това се оказва последния етап от тяхната физична кариера, след което някои от тях се присъединяват към своите събратя-бакалаври (естествено с много по-добра заплата, като по-квалифицирани кадри) извън пределите на физиката (като тук включвам инженерните позиции) като научно поприще, а други се насочват по лаборатории и научни институти. От останалите, само малка част изкласяват до професорство.

За да можете сериозно да започнете да се занимавате с физика, се налага средно около 20-ина години да залягате потресаващо много над уроците си. А ако сте достатъчно мотивиран и кадърен за професорство — да си сменяте местоживеенето всеки 3-5 години. Почти сигурно е, че ще живеете в несигурност за кариерата си във физиката до средна възраст, когато най-сетне някой университет благоволи да ви направи „пълен” професор.

Накратко, ако станете професионален физик (дали професор или не), почти сигурно е, че сте станали такъв не от желание да трупате пари, а от любов към това, което правите. Непрекъснатото упражнение на мозъчните ви гънки се отблагодарява рано или късно. Затова не се учудвайте, ако видите 75 годишни старчета да водят невероятни лекции пред огромна аудитория от млади физици; или ако разберете, че еди-кой-си известен физик е решил да смени дялът във физиката, по който работи, покрай 70-ия си рожден ден (и двете твърдения са мои лични наблюдения).

„Аха, то било просто”, казвате вие: „Започвам да следвам физика. Ще мога да се откажа от нея след като стана бакалавър, и въпреки това кариерата ми няма да пострада от това. Ако ми се услади това, което правя, винаги мога да се опитам да продължа до следващия етап. Накрая ме чакат много пари, интересен 70-и рожден ден, и пет години по-късно — голяма аудитория. Чудесно!”

А какво ме очаква ако завърша физика в България и реша да не напускам страната?

Когато бях първи курс, във физическия факултет на СУ бе проведена лекция именно на тази тема. Лекторът обясняваше за бъдещето на физиците в ядрената енергетика, в медицинската физика, в инженерната физика ... След час и половина лекция с конкретни примери за това как можем да се реализираме, един студент се изправи и попита: „А каква е бъдещата реализиция за нас, теоретичните физици?” Лекторът беше категоричен: „Да лепите торбички в МЕТРО.”

Ако сравните списъците с най-добре платени професии в развитите страни и в България, ще видите няколко професии, които фрапиращо липсват от българските топ списъци. А именно: лекари, преподаватели, учени, инженери, химици, геолози. Ако сте една от щастливото малцинство в България, които са оптимисти за нейното бъдеще, то тук ще видите златна мина: „... Никой не иска да стане учен или преподавател. След като такива кадри липсват, най-добре е да стана точно такава! Когато завърша, в България ще има огромен недостиг на специалисти, така че хем ще правя това, което обичам, хем ще си живея охолно! ...” Чудесна логика ..., ако в България имаше нормална пазарна икономика. Само че в навечерието на 20-тата година от 'прехода', средният физик в България все още получава позорна заплата. Наука почти няма, технологии категорично няма, образованието е в безпорядък ...

И все пак тук-там има по искрица надежда. Надеждата за съжаление идва от извън България. Няколко научни групи из България успяват последните години да се закачат към или дори самостоятелно да спечелят пари от научни конкурси в Европейския Съюз, което е изключително трудна задача в науката! За да не говоря празни приказки, ето една малка група такива щастливци, теоретични физици, работещи по мечтата на човечеството за квантов компютър, спечелили напълно заслужено заплатите си с научните си изследвания в България: http://camel.phys.uni-sofia.bg/. Но дори и те се налага да прекарват по няколко месеца в годината в университети извън родината — нещо типично за физиците от цял свят.

Но това е сравнително нов феномен за България. Затова и мнозинството физици завършили последните години, решили да не се присъединят към Българската Академия на Науките от страх да не умрат от глад, и все пак успели донякъде да се наложат професионално, се подвизават основно като програмисти, но и като физици към частни фирми, ... и за съжаление много от тях като продавачи по сергии и по други незаслужени 'позиции', напълно неподхождащи за най-високо квалифицираната работна ръка в България ...

Но ще оставя обрисуването на мразовитите гледки сред българското научно общество из България за друг път, на някой който има ежедневно взимане-даване с българската наука ... Междувременно, ако сте завършили физика в България и четете това, ви приканям да оставите като коментар информация за това коя година сте завършили и каква професия имате в момента -- информация, която вероятно ще е от полза за бъдещите студенти по физика.

А сега нека ви попитам уважаеми ученици, питали ли сте се някога:

„Какво ми е предложила България до сега по пътя ми към науката?”

Ще се опитам да отговоря вместо вас като цитирам данни от изключително внимателни международни изследвания за преподаване на науките.
(ето тук можете да намерите много повече информация на български език: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3429&sectionid=2...)

Данните, са от изследването Тенденции в Международното Изучаване на Математика и Науките (TIMSS; http://timss.bc.edu/TIMSS2007/index.html) провеждано на всеки 4 години за периода от 1995 до 2007. В изследването, деца от 30-50 държави (в последните години -- повече) полагат стандартен изпит по науките. Резултатите от изследването за 2007 излязоха този декември.

Числата, които ще цитирам по-долу са за успеваемостта на нашите осмокласници в предметите по естествена наука (физика,химия,биология). Тенденцията по математика е практически същата.

Резултатите са безспорни: българчетата през 1995 са си делели първото място (в рамките на грешката на изследването) в света по успеваемост в естествените науки. През 2003 и 2007 си делят последното място в Европа.

България бележи рекорден спад (да го кажа по друг начин: Няма друго като нашето образование! Това дължим на поредица некомпетентни министерства определящи съдбата на образованието и науката ...) в качеството си на образование за периода от 1995-2003. Средните точки на учениците получени на изпитите спада от 545 на 479 точки, като през 2007 е вече 470 точки. Точките на каймака (горните 5% най-добре справящи се ученици) са се смъкнали със ~100 точки! За сравнение, Румъния не е мръднала в нивото си (с нея, Турция и Малта сега си делим дъното в Европа). И за сравнение 'тъпите' американци са получили 527 точки през 2003 (и 520 през 2007).

А това е обобщение на Специалния евробарометър номер 224, който можете да намерите на:
http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb_special_en.htm

А. Държим рекорд в Европа по незнаене на основни научни факти (повече от ДВА пъти от средното) като това, че Слънцето НЕ се върти около Земята! И като това, че антибиотиците НЕ работят срещу вируси!

Б. Процентът на незаинтересованите хора в България към науката е 1.5 по-голям от средния в Европа (делим си дъното с Турция, Румъния и Литва).

В. Въпреки че българите се интересуват (четат статии, гледат предавания, ...) и говорят за наука с приятелите си толкова често, колкото и средния европеец, българите държат рекорд по процент на хората, които не могат да вземат позиция по въпроси свързани с последствията от научния напредък/технологиите. Това очевидно говори за качеството на информацията предоставяна на българите.

Г. На въпроса, „Научни ли са следните полета на 'познание'?” българинът казва (подсказка: нито едно не е научно):
— астрология: едва ~20% от българите казват не; срещу ~50% в Европейския Съюз (ЕС)
— хомеопатията: едва ~20-30% (зависи от структурата на теста) от българите казват не; срещу ~50% в ЕС
— хороскопите: едва 60% от българите казват, че не са наука срещу 85% в ЕС

България е жертва на много прост механизъм на управление: политиците скапват образованието; после неуки, лесно манипулируеми хора избират политици, които още повече скапват образованието ...

Няма развита държава, която да не развива върхови технологии, и която да не дължи развитието си на технологичния напредък. Върхови технологии се правят само и единствено от учените (а вие от кой мислихте?), като най-голям принос имат физиците. Това, което българските политици отказват/не желаят да разберат е, че с производство на тоалетна хартия и розова вода (в нито едно от двете няма нищо лошо) няма да стигнем до никъде. Учителите искат по-големи заплати — политиците се подхилкват. Учените искат по-високо възнаграждение — политиците се подхилкват ... Нима учените и учителите нямат право да ядат?

Ще завърша с пример от последната ни история (разбирайте последната седмица). Той е ясно описан в петицията, въртяща се от няколко дни, срещу премазването и на последните остатъци от обучение по науките в средните училища. Ще се радвам ако я подпишете, пък току виж някой някъде се е заслушал в гласовете ни:

http://www.bgpetition.com/Otvoreno-pismo-do-MS/index.html

Светлин Тасев
29 март, 2009

КОРЕКЦИЯ
Както научих току що, информацията ми е била стара. Кабинетът е приел проекто-закона за „Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка”. С това проекто-законът е внесен за гласуване в Народното събрание без нужното публично обсъждане (http://mediapool.bg/show/?storyid=151081). Според проекто-закона природните науки ще бъдат изхвърлени от задължителната общообразователна подготовка за 11 и 12 клас. Да ни е „честито”!

Текстът на проекто-закона можете да намерите тук:
http://www.mon.bg/opencms/opencms/left_menu/documentsproject/2009/proekt...

А ето и две други статии:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3461&sectionid=2...
http://www.monitor.bg/article?id=187922