Откриване на Международната година на астрономията 2009

По инициатива на Международния астрономически съюз и ЮНЕСКО, 2009 година е обявена за Международна година на астрономията. Решението е подкрепено от ООН. Поводът е 400 годишнината от първия поглед към небето с телескоп и 40 годишнината от първата крачка на човек върху друго космическо тяло – Луната.

Началото на годината на астрономията бе отбелязано на 15-16 януари в Париж с тържествена двудневна конференция, състояла се в сградата на генералната асамблея на ЮНЕСКО.

Началото на церемонията по откриването бе дадена от известния композитор и изпълнител, както и посланик на ЮНЕСКО Жан-Мишел Жар. Неговата музика винаги е била свързвана с тайните на Вселената от астрономите по целия свят. Той приветства гостите и бе водещ на първото официално заседание. Приветствени речи изнесоха и Коичиро Матсуура – генерален директор на ЮНЕСКО и Катрин Сезарски – президент на Международния астрономически съюз. Г-жа Сезарски представи целите, които стоят пред годината на астрономията. Последваха изказвания на министри и официални лица, свързани с проблемите на науката и голямата отговорност, която поемат астрономите от целия свят – да популяризират естествознанието.

Програмата на конференцията продължи с доклади на всепризнати учени в областта на физиката, астрономията, биологията и медицината. Лекциите бяха тематично подредени и подчертаваха огромното влияние на астрономията върху обществото, факт често неосъзнаван от много хора.

Астрономията и световното културно наследство:
Под това заглавие беше обединен първият цикъл лекции. Пръв бе Франко Пачини от Италия с лекция за множеството различни култури по Земята, обединени от общото за всички небе. Той говори за това как всички цивилизации са въплътили своите вярвания, страхове и надежди в представите си за Вселената, че няма човек, който да е останал безразличен към обсипаното със звезди небе. Наблегна на това колко е важно децата още от малки да се възпитават в дух на толерантност и как астрономията може да помогне за това. Самият Франко Пачини е професор по астрофизика в университета на Флоренция и интересите му са главно във физиката на високите енергии. Сред заслугите му е теоретичното предвиждане, от 1967, за съществуването на особен вид неутронни звезди – магнетари – още преди да дойдат наблюдателните данни, потвърждаващи съществуването на неутронни звезди. Активно се занимава с популяризиране на астрономия главно сред децата.

Следващ лектор бе Хуан Антонио Белмонте от Испания, който разказа за развитието на астрономията през последните четири хиляди години. Той говори за значението на древните монолитни паметници останали върху Пиринейския полуостров, средиземноморските острови, монументите от Великденския остров, египетските пирамиди. Затвърди тезата, че те са построени с едничката цел - ориентация в пространството и времето, а астрономията тогава е била единствен инструмент за постигане на това. Разказа как хилядолетното наблюдение на небето е оставило дълбоки следи в духовния живот на хората и различните религии. Д-р Белмонте е астроном в института по астрофизика на Канарските острови и се занимава с археоастрономия и културното наследство на астрономията.

Последва лекция на тема „Астрономията на Маите” от Жулиета Фиеро, Мексико. Маите са създали високо развита цивилизация на територията на Мексико и Централна Америка. Създали са прецизен календар, толкова необходим за организацията на много аспекти от техния живот. За създаването му са използвали Слънцето и познатите им планети, като са обръщали особено внимание на Венера, за която има доказателства, че са наблюдавали пасажи по диска на Слънцето. Строили са и обсерватории, най-популярна, сред които днес е Чичен-Ица. Д-р Фиеро е носител на награда за популяризиране на науката връчена от ЮНЕСКО.

На другия край на света, своята цивилизация и свое виждане за Вселената са развили арабите. За това разказа Джордж Салиба от САЩ. Той наблегна на тясната връзката между арабската астрономия и по-късната гръцка интерпретация на тези разбирания, разпространили се и в Европа по време на Ренесанса. Показа любопитни доказателства за голямото подобие на теорията на Коперник и тази на древните араби. Джордж Салиба е професор по арабистика и ислямистика в Колумбийския университет.

Тази сесия от конференцията завърши с лекция на Барук Блумберг от НАСА. Той говори за важността на астрономията в съвременното общество, за необходимостта да разберем своето място в природата и космоса, за безграничността на човешкото въображение и ограничеността на човешкото познание. Наблегна на тясната връзка между медицината, биологията и астрономията в опитите да се проследи произхода на живота. Проф. Блумберг получава Нобелова награда за медицина през 1976 г., за откритието на вируса Хепатит Б, а по-късно и ваксина срещу него.

От Галилео (400 години) до Аполо (40 години):
Под това мото мина втората сесия от конференцията. Открита бе от Франсоаз Балибар (Франция) с лекция озаглавена „От Галилео до Айнщайн”. Преди 400 години Галилей насочва своя телескоп към Луната и планетите и повлиян от идеите на Коперник, прави наблюденията, които разрушават ревностно пазената граница между Земята (място на грехове и смърт) и небето (свят на присъщо абсолютно съвършенство). Човечеството прави огромна крачка от свят затворен в кристална сфера към безкрайна Вселена, управлявана от същите закони, които важат и тук на Земята. Триста години по-късно Айнщайн завършва своята Обща теория на относителността, смятана първоначално за теория на гравитацията, а след това превърнала се в теория за Вселената като цяло. Общата относителност превръща най-сетне космологията в равноправен член на голямото семейство на физическите науки. Франсоаз Балибар е професор в Парижкия университет „Дени Дидро” и е автор на много книги, най-новата, от които е озаглавена „Einstein, Newton, Poincare – une historie de principes” (Айнщайн, Нютон, Поанкаре – история на принципи).

Последва лекция на Андре Браик (Франция) на тема „Нови хоризонти – изследване на Слънчевата система”. За пръв път в историята човечеството напуска своята люлка. Векове наред планетите са били блуждаещи светлинки на небето. Сега те се разкриват като нови светове, със своите разнообразни явления и неподозирано богатство от информация. Разбирането на тези светове е в пряка връзка с разбирането на тайните на нашата собствена планета. Изживяваме третата голяма революция в науката след тази на древните гърци и научния ренесанс през 17-ти век. През 80-те години корабите Вояджър посетиха планетите гиганти и разкриха поразителни светове, сега те са се отправили към дълбините на необятния космос. Сондата Касини-Хюйгенс достигна Сатурн през 2004 година и в момента изучава системата от пръстени, спътници и самата планета. Сега знаем за гейзерите на Енцелад, езерата на Титан, планините на Япет, гигантски циклони на Сатурн и много други чудеса. Андре Браик предлага първия модел на дисперсия на скоростите в пръстените на Сатурн през седемдесетте. Открива пръстените на Нептун през 1984 г. Участва в мисиите Вояджър, а в момента в мисията Касини.

Тази сесия завърши с лекция на нобеловия лауреат Робърт Уилсън на тема „Ехо от сътворението: Откритието на остатъчното лъчение от Големия взрив”. Той направи резюме на развитието на космологията през първата половина на 20-ти век. След това, Уилсън говори за съвместното откриване, от него и Арно Пензиас, на микровълновото фоново лъчение – остатък от Големия взрив, като говори и за техния принос към разбирането му. Накрая, лекторът направи обзор на съвременните схващания за Вселената. В момента д-р Уилсън се занимава с радиоастрономия в Харвард-Смитсонианския център по астрофизика. Откритието на реликтовото лъчение заедно с Арно Пензиас им носи нобелова награда по физика за 1978 г. Тук не мога да не отбележа, че имах честта лично да се запозная с този човек.

Модерна астрономия – по следите на нашия произход
Тази сесия започна с лорд Мартин Рийс и неговата лекция „От просто начало до нашия сложен космос”. Нашата Вселена е започнала от плътно, горещо и почти еднородно състояние. Докато тя се разширява и охлажда се образуват първите атоми. Тогава се появяват големите структури, формират се галактики, звезди и планети. Благодарение на все по-мощните телескопи астрономите започват да разбират как се е случило всичко това. Сър Мартин Рийс е професор в Кеймбридж. Той е кралски астроном и президент на британското кралско общество. Работата му е свързана с разбирането на формиране на галактиките, черните дупки, космологията и физиката на високите енергии. Автор е на над 500 научни труда, както и на много популярни книги за астрономия и науката като цяло. През 2005 г. получава доживотно място в Камарата на лордовете на британския парламент като независим депутат и е провъзгласен за барон Рийс от Лудлоу.

Поредната много впечатляваща лекция е на Мишел Майор (Швейцария), темата „Многообразие на световете: извънслънчеви планети”. Въпросът за съществуване на чужди светове е бил разглеждан от философията в продължение на много години, а от само 13 години се е превърнал в задача на съвременната астрофизика след откритието на първата планета обикаляща около друга звезда. До сега са открити над 300 екзопланети покриващи целия спектър на тези обекти – от газови гиганти, през ледени светове, до така наречените „свръхземи”. Тези открития измениха представите ни за образуването на Слънчевата система. Съвсем скоро се надяваме да открием двойници на нашата Земя. Проф. Майор става известен с откритието на първата екзопланета през 1995 г. заедно с Дидие Келоз. До момента е откривател на над 100 планети. Сред най-скорошните му открития е планетна система с три „свръхземи”. За мен бе голяма чест да се запозная лично и да обменя опит с д-р Майор по тази тема, която силно ме интересува.

Следващ поканен лектор бе Кевин Говендър от ЮАР. Неговата тема бе „Какво е астрономията за човешкия род”. Устремени в мисията си да разгадаем най-големите тайни на Вселената, наша отговорност е да не се самозабравим и пренебрегнем проблемите стоящи пред живота на нашата собствена планета. Тази лекция бе посветена на това как астрономията помага на развитието на човечеството. Дори астрономията да изглежда далечна за някои, тя винаги е била част от традициите и културата на всички цивилизации, независимо от етническа, национална или икономическа принадлежност. Може би това се дължи на факта че астрономията има свойството да вдъхновява и провокира нашето любопитство. Използвайки това ние можем директно да работим с хора от всички нации, особено в развиващите се региони и най-вече с децата. Кевин Говендър е управител на Големият Южноафрикаснки телескоп (SALT).

С това първият ден от конференцията приключи. Участниците бяха поканени на прием в парижкия научен музей „Palais de la Decouverte” (букв. „Дворецът на Откритието“), където имахме възможност да се запознаем с повече хора, да разгледаме изложбата от разнообразни поставени опити в областта на физиката, да наблюдаваме впечатляващо мултимедийно шоу, което ни накара да потънем в дебрите на безкрайната Вселена и да усетим нейното величие.

Вторият ден започна с видео конферентна връзка от Европейския Много Голям Телескоп (VLT). Участниците бяха свидетели на виртуална разходка в Южната Европейска Обсерватория и наблюдаваха работата на един от осем метровите телескопи.

След това продължиха лекциите. Пръв бе Андре Браик от Франция, темата „Най-големият от всички въпроси – Търсенето на извънземен живот”. Сами ли сме във Вселената? Какво да очакваме? Къде да търсим? Толкова въпроси, очакващи своя отговор. Самият Андре Браик е специалист по екзобиология в и се занимава с търсене на извънземен живот и с тайните на самия произход на живота.

Последен лектор в сесията посветена на тайните на нашия произход бе Юбер Реевс от Франция – „Въпросът за паралелните светове”. Съществуват ли вселени различни от нашата? Този въпрос е изключително актуален сред физиците и космолозите. Какви са доводите да говорим за Мултивселена, където нашия свят е само един от безкрайно множество вселени, всички управлявани от различни закони? До колко са основателни тези доводи? До къде сме стигнали с отговорите на тези въпроси? Юбер Реевс работи в областта на космологията, ядрената физика, произхода на химичните елементи, но главно е известен с популяризаторската си дейност – автор е на завидно количество научно-популярни бестселъри, често участва в радио и телевизионни предавания.

Звездите – живот и смърт:
Тази сесия бе открита от Джоселин Бел (Великобритания) с лекция на тема „Пулсарите – напредък и загадки”. Лекцията бе посветена на днешната ни представа за пулсарите и неутронните звезди като цяло. Самото й представяне бе много атрактивно, като проф. Бел направи демонстрация на пулсар, класически двоен пулсар и двоен пулсар излъчващ гравитационни вълни с подръчни средства. Също така тя постави някои от задачите, които все още предстои да бъдат решени. Джоселин Бел е известна с откритието на тези екзотични обекти.

Последваха лекции на Силвия Торес (Мексико), „Красивата смърт на звезда – планетарани мъглявини”, Кен-ичи Номото (Япония), „Космически взривове – свръхновите”

Черни дупки и Космос:
Имахме удоволствието да чуем лекция на Райнхард Гензел (Германия) за Свръхмасивните черни дупки. С десетилетия са натрупвани доказателства за съществуването на много масивни обекти в центровете на повечето галактики, най-вероятно черни дупки с маси от порядъка на няколко милиона до няколко милиарда слънчеви маси. Измервания през последните 2 десетилетия, с помощта на адаптивната оптика и спектроскопите на най-големите наземни телескопи без съмнение показват съществуването на такъв обект в центъра на Млечния път. Това откритие също така хвърля светлина върху физиката и еволюцията на тези обекти. Райнхард Гензел е един от участниците в проекта по откриването на свръхмасивната черна дупка в Млечния път.

Последваха доклади на Джонатан Гарднърот НАСА на тема „Астрономия от космоса – Хъбъл, Хершел и Джеймс Уеб” и Дейвид Саутууд от ЕСА на тема „Космическа визия – научната програма на ЕСА”

С това докладите завършиха. В програмата предстояха три успоредни сесии на дистанционни наблюдения с уреди от различни краища на света. Първо посетихме залата, където бе осъществена връзка с Кандаско-френско-хавайския телескоп на Мауна Кея. За съжаление по това време по върховете на Хавай духаше ураганен вятър и наблюдения не се състояха. Разказаха ни за телескопа, за работата си и направихме виртуална разходка из Мауна Кея. В съседната зала се провеждаха наблюдения с малък радио-телескоп (позициониран в Швеция) на 21 см линия на водорода в диска на нашата галактика(21-см линия на водорода дължи името си на дължината на вълната на радиовълните, които биват излъчвани от водородния атом. Тя е характерна за големите водородни облаци, които са обичайни образувания в галактиките и помага за тяхното изследване). А на трето място се провеждаше демонстрация с VLBI (Радио интерферометър със свръхдълга база). В този мащабен проект участват всички най-големи антени по света. Ние имахме възможността да наблюдаваме сигнала от пулсар получаван в реално време.

Всички бяхме поканени на прием във фоайето на сградата на ЮНЕСКО, където всъщност през цялото време на тържественото откриване имаше голяма изложба на астрофотографии, макети на сателити, картини с космически мотиви, телескопи и книги. В изложбата беше включен и един от основните проекти на годината на астрономията, а именно „From Earth to the Universe”. Имаше представяне на NASA, ЕSА, ЕSО, VLBI, Baader Planetarium, Canada-France-Hawaii Telescope, Канарския институт по астрофизика, любителски кадри и много други.

„Закриването” на откриването на годината на астрономията бе отбелязано с впечатляващ концерт и мултимедийно шоу на Kronos Quartet с участието на хора на ЮНЕСКО.

Последният ден, който прекарахме в Париж бе посветен на разходки из града. Беше незабравимо изживяване.

Всички лекции от откриването на годината на астрономията са публикувани на адрес: http://www.canalc2.tv/video.asp?idEvenement=451

Горещ репортаж от Париж на Николай Качаров, Никола Каравасилев, СУ „Св. Климент Охридски”