Първо изображение на екзопланетата в системата β Живописец

Една от най-актуалните теми в астрономията от последните години е търсенето на планети, но не в нашата Слънчева система, а такива, обикалящи около други звезди: т.нар. екзопланети или извънслънчеви планети. Усилията на много астрономи от вече немалко време са насочени към намирането на такива планети.

Повечето методи за тяхното откриване са косвени: сравнително скоро (през 2004) екзопланета беше директно наблюдава за пръв път. Но директното наблюдение на екзопланети остава трудно, понеже много по-малките планети се губят в блясъка на звездите си. Съществуват няколко косвени начина за детектирането на екзопланети около други звезди: един от тях е методът на затъмненията, който се състои в това да се измерват периодични спадове в блясъка на звездата, причинени от преминаването на планетата пред нейния диск. Друг метод е този на лъчевите скорости, при който се измерват фини разлики в лъчевите скорости на звездата, причинени от това, че не само планетата обикаля около звездата, ами и звездата обикаля около общ център на масите с планетата. Но в случая с β Живописец, тези два метода не е можело да бъдат използвани, тъй за да стане това, трябва планетата да е сравнително голяма, и най-вече, да е близо до звездата си.

За откриването на планетата е спомогнал друг обект от звездната система: още от 1984, астрономите са заснели прахов диск около звездата, подобен на този, наблюдаван при други звезди, като Вега или Фомалхаут. Особеното в случая е, че нещо е „разчистило“ този диск в диапазона между 6 и 16 а.е.*. По-нататък, хипотезата, че това може да е причинето от планета, се потвържадава и от изследването на структурата на диска, където като че ли се вижда резултат от гравитационно взаимодействие с хипотетична планета с маса между 2 и 5 юпитерови маси, обикаляща по почти кръгова орбита с радиус 12 а.е.

Наскоро (ноември 2008), екипът на Ан-Мари Лагранж от Гренобълската обсерватория обяви, че е наблюдавал директно хипотетичната екзопланета, благодарение на Големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили. Нейната маса (8 юпитерови маси) и радиусът на орбитата ѝ (8 а.е.) са в рамките на очакваното. Звездата (и планетата ѝ!) се намират на 70 св.г. и са разположени по посока на съзвездието Живописец.

Повече информация, със снимки, можете да намерите в съобщението на Европейската южна обсерватория:

http://www.eso.org/public/outreach/press-rel/pr-2008/pr-42-08.html

Немалко интересна информация за β Живописец има и в специална статия в англоезичната Уикипедия:

http://en.wikipedia.org/wiki/Beta_Pictoris

За по-ранни наблюдения, косвено показващи наличието на планета, вижте сайта на Хъбъл:

http://hubblesite.org/newscenter/archive/releases/2006/25/full/
--
* 1 а.е. = 1 астрономическа единица, или 149.6 млн.км., т.е. средното разстояние Земя-Слънце