Алан Стърн - „След няколко години всяка нация ще може да изпрати хора в космоса”

Бивш администратор на НАСА лансира идеята държави да ползват комерсиалните подорбитални космически полети за развитието на своите космически програми.

Алан Стърн (Alan Stern) е американски астрогеофизик, специализиращ в проучвания на комети, обекти от пояса на Куйпер, спътници на планетите, и Плутон. Той е ръководител на мисията „New Horizons” на НАСА, която пътува към Плутон от 2006-та, и се очаква да прелети покрай планетата-джудже през 2015-та година. Освен това, Д-р Стърн е бил директор на Директората за научни мисии към НАСА (Science Mission Directorate или SMD - де факто институцията, която се занимава с чиста наука в НАСА) между април 2007-ма и март 2008-ма година. Наскоро имах възможността да поговоря с Д-р Стърн, и бях силно впечатлен от една негова идея, която той поддържа и разпространява.

Периодът, през който Алан Стърн е бил директор на SMD, съвпада с ускореното развитие на идеята за комерсиални космически полети и летища. Наградата Ansari X-Prize е спечелена през 2004 от екипа на Бърт Рутан - известен аеродизайнер и авантюрист. В следващите няколко години, компании като Virgin Galactic, Bigelow Aerospace, и Benson Space Company обявяват плановете си да започнат редовни полети до подорбиталния космос (до височина 100-150 км над земната повърхност) през 2009-та. В качеството си на администратор в НАСА, Д-р Стърн подема инициатива за проучване на възможностите учени да летят на тези редовни полети и да провеждат своите експерименти. Няколко са причините полети на такава височина да са интересни за учените: усещането за безтегловност е благоприятна почва за биологични експерименти; на подобна височина над Земята инфрачервените лъчи от космоса проникват свободно, което е много важно за астрономическите изследвания в тази част на спектъра; освен това, височината между 100-150 км. в земната атмосфера е малко изучавана от атмосферните физици, поради факта, че е много ниска за спътници-обсерватории, а много висока за метеорологични балони. Тези и още причини изтъква Д-р Стърн, и коментира, че в момента НАСА набира идейни проекти за евентуални бъдещи експерименти с подорбитални кораби (http://nspires.nasaprs.com/external/solicitations/solicitations.do?metho... ; кандидатури се приемат до 5ти декември тази година).

Стърн предсказва специализация на комерсиалните полети, „точно както авиационните полети и сухопътните превози са специализирани”. В бъдещите няколко години, той предвижва при достатъчен интерес от страна на компаниите и научната общност, да се подготвят космически самолети, в които да се помещават различни експерименти, управлявани на място от учени. Той очаква, че компаниите за подорбитални полети ще прегърнат с отворени обятия идеята за космически туристи-учени, защото те биха донесли продължителни и стабилни доходи на тези компании. Ако тази идея се реализира, след няколко години научните и космически програми на много малки държави (а защо не и България) ще могат да си позволят да изпратят учени, заедно с техните експерименти, на мисия до космоса и обратно на цена в пъти по-малка отколкото досега. Това ще донесе не само до неминуем напредък на космическите изследвания и астрономията, но и до по-голяма публичност и заинтересованост от широката общественост към тези науки. Погледнато от всякакъв ъгъл, 200 000 долара на полет е нищожна цена, която държава като България може да плати, за да си върне престижа на космическа държава с напреднала програма за космически изследвания, който е доста залинял от времето на полетите на нашите космонавти и сериозните общи проекти с Русия и СССР по станцията МИР. Още повече, че като страна-членка на ЕС имаме уникалния шанс да станем част от и да допринесем към общоевропейския космически проект, който е Европейската Космическа Агенция (ESA). Какъв по-добър начин за българската наука и по-специално за астрономията и космическите изследвания да покажат, че сме достойни за членство в агенцията, от това активно да се включим в подобна напредничава инициатива като подорбиталните полети за учени?